Здравейте! Постът днес е посветен на малко нетипична за блога тема - книгите. Но смятам, че малко разнообразие от към съдържание би било добре за вас и за мен. 

През последните години не ми остава достатъчно време за четене, но откакто започнах да чета от телефона си страстта ми се завърна. Все още не съм решила да си взема Kindle или друго подобно устройство и разчитам на телефона си. Така или иначе винаги е с мен навсякъде. А това са последните книги, които прочетох през последните няколко месеца:

Поредицата "Тайните на безсмъртния Никола Фламел" от Майкъл Скот

Израстнах с поредицата за Хари Потър на Дж. К. Роулинг и обожавам книгите до днес. Когато желанието ми да чета се появи отново за мен беше съвсем естествено да търся и започна нова поредица за магии, магьосници и вълшебен свят. След кратка справка с чичко Гугъл се колебаех между няколко поредици, но се спрях на "Тайните на безсмъртния Никола Фламел", защото ако сте чели първата книга "Хари Потър и Философския камък" вече знаете, че в нея се споменава за Никола Фламел и това беше основната ми мотивация.

Сега е момента да спомена, че прочетох всички книги от поредицата без последната "Чародейката". Причината за това е заради общото ми впечатление за останалите книги: "Алхимикът", "Магьосникът", "Вълшебницата", "Некромантът" и "Вещерът". Книгите проследяват приключенията на близнаците Софи и Джош след срещата им с вълшебниците Никола и Пернел. Сравнението с поредицата за Хари Потър е неизбежно. Поредицата за Никола Фламел е написана доста по-детски и е много предвидима.  Книгите написани от Дж. К. Роулинг са много подробни, увлекателни и пълни с изненади. За съжаление няма как да кажа същото за стила на писане на Mайкъл Скот. Но пък ако си търсите леко четиво, което да ви пренесе в един по-магичен свят определено хвърлете едно око на "Тайните на безсмъртния Никола Фламел".

"Да убиеш присмехулник" от Харпър Ли

Една класика, която срещах в много класации за най-добри книги, но по-една или друга причина все отлагах да започна. Историята е разказана от 9-годишната Скаут и приключенията, които се случват на нея, брат й Джем и приятелят им Дил. Не малка част от книгата проследява нежеланието на Скаут да напуска групата на момчетата и да започне да носи рокли и да прави присъщи по онова време за момичетата неща.  В началото книгата започва като детски роман, но постепенно се засяга темата за расовата неприязън и как главните герои Скаут и Джем я виждат, разбират и осъждат. Макар далечна от нашето битие, основната тема на романа е тежка, но стилът на писане е лек, увлекателен и приятен. Определено това е страхотна книга и малко съжалявам, че не съм я прочела по-рано.

"Доводите на разума"от Джейн Остин 

Стигайки до последната страница на тази книга останах силно разочарована колко бързо и неочаквано стигнах до края на историята за Ан Елиът. Действието се развива в Англия през Викторианската епоха и проследява любовните трепети на Ан, сблъсъците ѝ с глупостта и суетата на семейството ѝ и с последиците от погрешните ѝ избори продиктувани от желанието ѝ да угоди на близките си. Историята е романтична, но не е сладникава и въпреки, че действието се развива във време толкова далечно от нашето се усеща някак реална. 

Заради "Доводите на разума" съм склонна да дам още един шанс на "Гордост и предразсъдъци". Последната започнах да чета преди доста години, но така и не ме грабна и не успях да довърша. 

"Другата кралица" от Филипа Грегъри 

Това е исторически роман базиран на действителни събития, преплетен с малко фантазия и допълнен с много интриги. Основната героиня е кралица Мери, държана в плен от братовчедка си кралица Елизабет. Книгата проследява съперничеството между двете кралици и  съперничеството между кралица Мери и Бес за един мъж, за доверието и предателството. Ако сте пропуснали да наблягате на историята в училище, чрез нея ще може да наваксате пропуснатото.
 

В момента чета "Жълтите очи на крокодилите" от Катрин Панкол и "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак. Ако продължа и превърна в серия тези постове ще споделя с вас дали са ми харесали.